Индустриалната зона пести 25% от първоначалната инвестиция

„Сиенит холдинг“ и „КЦМ 2000″, заедно с израелски и италиански партньори, развиват най-мащабния български проект – „Тракия икономическа зона“

Ако един инвеститор трябва да направи инвестицията си „на голо поле“ и ако предпочете да влезе в икономическа зона, втората инвестиция е с около 25 на сто по-ниска от първата. Този факт посочва в интервю за “Капитал“ инж. Пламен Панчев, съуправител на „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ). Най-мащабният индустриален проект в България с площ 10 700 000 кв.м обединява зоните в няколко общини в района на Пловдив. Развива се от „Сиенит холдинг“, „КЦМ 2000″ и израелски, и италиански партньори. Досега в ТИЗ са инвестирани над 1 милиард евро, привлечени са над 100 български и чужди инвеститори, някои от които световни лидери в своята област.

В интервюто за „Капитал“ инж. Панчев конкретизира от къде идват икономиите за инвеститора – от изградената инфраструктура, от изчистените права на ползване или на собственост, които вече са направени и той ги спестява, както и от разхода за време, което бизнесът високо цени.

Според съуправителя на ТИЗ една голяма фирма може да направи своята инвестиция, където пожелае, защото разполага с добър екип и за проучване, и за реализиране на проектите. По-малките фирми, което е валидно и за чуждестранните инвеститори, не разполагат с тези възможности и за тях е по-добре и по-изгодно да намерят място за бизнеса си именно в икономическа зона.

В „Тракия икономическа зона“ те намират решени основни проблеми: законодателство, терен, присъединяване към различните експлоатационни дружества, инфраструктура, услуги, които се предлагат тук.

„Практиката го доказва – например една средна фирма като „Уилям Хюз“ от Англия, която явно намери добро място за бизнеса си тук. Започна преди 10 години с 20 работници и 1000 квадратни метра сграда в индустриалната зона край Раковски. Сега вече има 100 работници, инвестицията й надвишава 15 млн. евро, а сградният й фонд е повече от 5000 квадратни метра. За този инвеститор влизането в икономическата зона означаваше сигурност, познаваемост на условията и той разширява производството си вече 3-4 пъти“, посочва инж. Панчев.

Той говори и за “симбиозата“ между големия и средния и малкия бизнес в „Тракия икономическа зона“. Дава пример с “Либхер“, позициониран в индустриална зона „Марица“, част от ТИЗ. За да обслужват, за да бъдат доставчици и подизпълнители на „Либхер“, в индустриалната зона дойдоха още 4-5 средни фирми.

Нещо повече – връзката между инвеститорите в „Тракия икономическа зона“ и Пловдив е не само икономическа. Компаниите търсят обучен персонал и учебни заведения, които да обучават този персонал. Чуждите инвеститори много често „внасят“ високи технологии и съответно повишават изискванията към знанията и уменията на работниците. Икономическите последствия от това са: повече знания, повече добавена стойност, по-високо заплащане и жизнен стандарт. Това е и начин да се свърже поизтънялата нишка „бизнес – образование“, смята инж. Панчев.

Икономическата зона свърза и общините – 9 общини и 2 сдружения сключиха през март тази година Меморандум за сътрудничество при развитието на ТИЗ – общините Пловдив, Асеновград, Калояново, Куклен, Марица, Първомай, Раковски, Родопи, Стамболийски, „Клъстер проектиране и строителство“ и „Клъстер информационни и комуникационни технологии Пловдив“.

В интервюто инж. Панчев засяга и нуждата от държавна подкрепа. „Очакваме помощ от държавата по отношение на подобряване и изграждане на инфраструктурата за нормално предвижване на хора и стоки. Надяваме се в скоро време да се реализира проектът за реконструкция и разширяване на най-ползваната входно-изходна артерия на Пловдив – „Голямоконарско шосе“. Както и за разширението на пътната отсечка Пловдив – Асеновград.

Надяваме се на помощ от държавата в обучението на работната ръка. Пловдив има един неизползван резерв от работна сила – ромите. Да, много от тях не са образовани. Но това не значи, че не искат да работят. Ето, при нас в „Тракия икономическа зона“ дойде един англичанин – от „Уилям Хюз“, и взе на работа само роми. Някои вършат елементарна работа, но има и 5-6 много висококвалифицирани специалисти. Е, не можем да чакаме да дойдат 100 англичани като него и да обучат работната ни сила. При това става дума за конкретно обучение на конкретни хора, а не общите обещания, че „ако дойдем на власт, ще разкрием работни места и ще обучим младите“.

Индустриалната зона пести 25% от първоначалната инвестиция