Ирина Белева: Пловдив и Българо-китайската асоциация за бизнес развитие – стратегически партньори в Черноморския регион в инициативата „Един пояс, един път”

Пловдив и Българо-китайската асоциация за
бизнес развитие – стратегически партньори
в Черноморския регион в инициативата
„Един пояс, един път”

Ирина Белева

Image result for ирина белева

*Г-жа Белева е член на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие (БКАБР) и генерален консул на
Република България в Шанхай в периода 2011-2015 г.

 

МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ЧЕРНОМОРСКОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Списание ДИПЛОМАЦИЯ 20/2018 Януари

Дами и господа,

Имам удоволствието да ви представя Българо-китайската асоциация за
бизнес развитие и Тракия Икономическа зона – моделът на публично-частно
партньорство във втория по големина град в България – Пловдив, и как Бъл-
гария и, в частност, Пловдив със своето географско положение между Ев-
ропа и Азия може да стане стратегически партньор в инициативата „Един
пояс, един път”. Безспорно, активното включване на България в проекта,
обявен от президента Си Дзинпин за „Проект на века”, който да свърже
Китай със света чрез древните търговски пътища и по този начин да по-
срещне икономическите предизвикателства и насърчи глобализацията, ще
донесе неимоверни трансформации за нашата икономика, образование, ди-
пломация, култура, като част от международна свързаност по Новия път
на коприната на над 4,4 милиарда души – 63% от населението на света,
генериращо 29% от БВП.

Позволете ми преди всичко от името на г-н Здравко Димитров, областен
управител на Пловдив, да Ви поканя за участие в Третата работна среща
на областните управители на провинции и региони в рамките на сътрудни-
чеството „Китай – Централно-източно европейски страни (Китай-ЦИЕС)
16+1”, която се наложи като неделима част от инициативата за регионално
сътрудничество „Един пояс, един път”. Срещата ще се проведе в Пловдив
на 19 октомври 2017 г. и е единственото мероприятие в рамките на съ-
трудничеството „16+1” в България през тази година. В него съм основен
организатор и модератор на панела „Иновации и индустриални зони”. В дру-
гите два панела ще бъдат обсъдени въпроси по „Туризъм и култура” и „Селско
стопанство”.

По данни на Световната банка, на фона на реални резултати и инвести-
ции на другите страни, където се отчита, че китайските преки инвестиции
зад граница са скочили от 145 милиарда щ.д. за 2015 г. до близо 200 милиарда
за 2016 г., през 2016 г. китайските преки инвестиции в ЕС са нараснали ре-
кордно със 76% до 35,1 милиарда евро, а в същото време българският износ
за Китай се е сринал с 19,6% от 612,4 млн. щ.д. за 2015 г. до 479,7 за 2016 г.
По данни на БНБ китайските инвестиции в България за 2015 г. са в размер
на нищожните 2,9 милиона евро. Обемът на китайски инвестиции у нас за
2016 г. е отрицателен: минус 3,3 милиона евро. За сравнение, в периода 2011
– 2015 г. годишните китайски инвестиции в България бяха в порядъка на
40-50 милиона евро годишно. Всичко това налага по-активното участие на
страната ни в международни инициативи, каквато е „Един пояс, един път”.
Отварянето на Китай към света започва в края на 70-те години на ми-
налия век с пилотна икономическа реформа в няколко крайбрежни провин-
ции и градове. Именно тези райони възбудиха китайския икономически бум
и поставиха началото на това, което Китай е днес. Затова смятам, че
специално внимание трябва да се отдели на регионалното сътрудничест-
во в инициативата „Един пояс, един път” и да се проучи потенциалът на
нови региони като Черноморския регион, за да се ползват възможностите
му в тази глобална инициатива. Регионалните правителствени и неправи-
телствени организации и, най-вече, публично-частното партньорство ще
бъдат водещи и стратегически партньори за разгръщане на инициативата.
Българо-китайската асоциация за бизнес развитие (БКАБР) e един от
тези партньори и с натрупания опит се оказва стратегически партньор в
Черноморския регион за сътрудничество в “Един пояс, един път”. БКАБР е
създадена през 2010 г. като неправителствена организация с цел задълбо-
чаване на сътрудничеството между България и Китай във всички сфери на
живота – икономика (инвестиции, търговия), туризъм, образование, култура,
наука, спорт. В основата й са компании, национални лидери, като Сиенит
холдинг, КЦМ 2000, Респект консулт, Galaxy Property Group, Биофреш и др.
Благодарение на своята активна дейност БКАБР спечели уважението
както на българските, така и на китайските държавни, общински и бизнес
среди. Асоциацията е организатор и участник в значимите двустранни фо-
руми, като осъществява тясно сътрудничество с българското правител-
ство, общините, посолството на Китайската народна република в Бълга-
рия, посолството на Република България в Пекин, генералното консулство на
България в Шанхай, Институт Конфуций, китайската информационна аген-
ция Синхуа, Световната туристическа организация на ООН, Европейската
комисия, а вече и с Дипломатическия институт към министъра на външни-
те работи на Република България.

Първата задгранична проява на БКАБР бе форумът „Инвестирай в Бъл-
гария”, организиран в Шанхай през ноември 2012 г. в партньорство с гене-
ралното консулство на РБ в Шанхай, където бях генерален консул до 2015
г., Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и
Българската агенция за инвестиции (БАИ). Форумът бе подкрепен от Мен-
да Стоянова, заместник-председател на Народното събрание на РБ, и от
над 600 представители на правителството, бизнеса, туризма и бе много
успешен. Затова предложих да организираме нов форум, но този път в Бъл-
гария – в Пловдив, където се помещава БКАБР. Президентът на Република
България лично приветства участниците в първия Българо-китайски форум
за инвестиции и туризъм „Открий и инвестирай в България”. Над 150 ки-
тайски бизнесмени и туристически фирми взеха участие в него и добрата
съвместна организация на община Пловдив, ГК-Шанхай, МИЕТ и БАИ поста-

виха началото на трайни връзки на стратегическо сътрудничество на този
регион с Китай още в началото на създаването на регионалната инициати-
вата „16+1”, която вече е неразделна част от най-мащабната инициатива
на Китай през 21 век – „Един пояс, един път”.

Бяха подписани първите договори на БКАБР с Китайския съвет за на-
сърчаване на международната търговия (CCPIT Шенджен, Шанхай и Нинбо).
БКАБР имаше високата чест да стане съучредител на Съюза за насърчава-
не на инвестициите и търговията „Път на коприната” в Шенджен.
През 2013 г. бяха организирани първите лекции с представители на Ин-
ститута за международни изследвания в Шанхай и Университета Тонгдзи
в Софийския университет и в Пловдивския университет. Инициирани бяха
първите връзки на Университета Дзяотонг с Аграрния университет в Пло-
вдив. Асоциацията работи съвместно с преподавателите по китайски език
и със студенти, изучаващи китайски език, в Пловдив, както и с китайски
студенти, които следват в България. С помощта на БКАБР Френската ези-
кова гимназия в Пловдив стана първата езикова гимназия в България, която
откри през 2014 г. клас с интензивно профилирано изучаване на китайски
език по учебни програми за езикова гимназия. Асоциацията подпомага съ-
трудничеството между български и китайски университети и съдейства на
проекта „Европейско образование в България”.

През 2015 г. Шанхайската академия за обществени науки бе гост на
БКАБР и Пловдивския университет. На 13 ноември 2017 г. официално беше
открит Българо-китайски център за професионално обучение на Пловдив-
ския университет и Политехническия университет на Шенджен в областта
на телекомуникациите и информационните технологии.
БКАБР е партньор на най-мащабната индустриална зона на България –
Тракия икономическа зона /ТИЗ/, развивана от „Сиенит Холдинг”, „КЦМ 2000”,
9 общини, 2 клъстера и Областна администрация Пловдив. Тракия икономи-
ческа зона се обособи като първия в България Район за целенасочена подкре-
па от държавата с решение от 27 февруари 2015 г. на Областния съвет за
развитие на Област Пловдив.

Понастоящем ТИЗ е един от най-мащабните икономически проекти на
България. Осъществява се върху площ от 10 700 000 м. От старта през
1995 г. на първата индустриална зона – „Марица”, до сега във всички зони
са направени инвестиции за над 1 милиард евро и са привлечени над 100 ин-
веститори, от тях 80 чужди, открити са над 12 000 работни места. Освен
развитие на индустриални зони, ТИЗ разви парк „Образование и високи тех-
нологии” в Пловдив, индустриална зона и високотехнологичен център „Тракия”
и агро-център „Калояново” и работи по нов проект в с. Калековец.
Част от ТИЗ е Евро-китайската зона за икономическо развитие, която
подкрепя с конкретни действия стратегическия план на китайското пра-
вителство за Нов път на коприната „Един пояс, един път”. На 23 октомври
2013 г. китайска парламентарна делегация, водена от заместник-председа-
теля на Китайския народен политически и консултативен съвет, Ду Цинлин,
се срещна с БКАБР и разгледа част от Тракия икономическа зона.

Асоциацията е инициатор за побратимяването на Пловдив, вторият по
големина град в България и най-старият жив град в Европа, с най-младия
китайски мегаполис Шенджен, разположен в близост до Хонг Конг. Там през
1980 г. е основана първата специална икономическа зона на Китай и от
рибарско селище от 30 000 души се трансформира в мегаполис с 20 мили-
она жители. Шенджен е център и символ на китайското икономическо чудо,
задвижвано от високите технологии. Тук е „домът” на „Хуауей” и ZTE, на во-
дещия електрически автомобилостроител „BYD”. С подкрепата на Община
Шенджен, CCPIT Шенджен, БКАБР и Община Пловдив се осъществи офици-
ална визита на кмета на Шенджен, г-н Сю Цин, в Пловдив през март 2014
г. и бе подписан договорът за побратимяване, като паралелно се проведе
и Българо-китайски бизнес форум „Пловдив – Шенджен: Сътрудничество и
инвестиции 2014” и изложение „Произведено в Шенджен”.
От юни до септември 2014 г. Община Шенджен изпрати на работна ви-
зита в Пловдив свой представител, г-н Дерек Фънг, който с помощта на
БКАБР и Община Пловдив задълбочи отношенията между двата града. Ки-
тайски общински служител да работи няколко месеца в България се случва
за първи път в двустранните отношения.

БКАБР взе активно участие на българо-китайския бизнес форум „Бълга-
рия: разширявай своя бизнес”, организиран от Българската агенция за инвес-
тиции съвместно с Посолството и ГК-Шанхай на 6 ноември 2014 г. в Пекин
и на 11 ноември в Шанхай.

Вследствие на побратимяването на двата града на 19 ноември 2014 г.
община Пловдив откри в Шенджен първия си задграничен офис в партньор-
ство с Българо-китайската асоциация за бизнес развитие. От 2015 г. е
открит още един офис в Пекин с представител Кръстьо Белев, който раз-
вива отношенията със североизточен Китай – основно Пекин и Тиандзин,
първият побратимен муниципалитет на област Пловдив от 1990 г.
На 17 ноември 2014 г. г-н Стоянов, заместник-кмет на Пловдив, участва
в Конференцията на побратимените градове и се срещна с градоначалника
на Шенджен, г-н Сю Цин, по инициатива на БКАБР. Той популяризира Пловдив
като Европейска столица на културата 2019, а и като топ туристическа
дестинация в специализираното гид издание Lonely Planet, класирало Пловдив
в топ 10 на най-добрите градове в света, които трябва да бъдат посетени
през 2015 г. На същия ден Пловдивският университет „Паисий Хилендарски”
и Медицинският университет в Пловдив станаха членове на Лигата на уни-
верситети от побратимените на Шенджен градове.

По инициатива на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие и
на Община Пловдив, със съдействието на г-н Дерек Фънг, 12-членна делега-
ция с представители на общинските администрации и туристически опера-
тори от Шенджен, Гуанджоу и Джухай взе участие в Петата международна
среща на туроператорите в Пловдив от 26 ноември до 1 декември 2014 г.
Събитието се организира от Община Пловдив чрез общинско предприятие
„Туризъм”, Министерството на туризма и Асоциацията на българските
туроператори и туристически агенции и има за цел да популяризира Бълга-

рия като целогодишна туристическа дестинация. Министърът на туризма
Николина Ангелкова специално поздрави китайските гости.
БКАБР взема участие всяка година в бизнес-форумите, съпътстващи
срещите на правителствените ръководители на страните от Китай и Цен-
трална и Източна Европа във формат „16+1” още от 2014 г. в Белград. По
инициатива на БКАБР делегация начело със г-н Здравко Димитров взе учас-
тие в Четвъртата среща на върха на лидерите на страните от Централна
и Източна Европа и Китай (16+1), която се проведе в град Суджоу, КНР, през
ноември 2015 г. и на която България бе между първите пет страни от ЦИЕ,
подписали меморандум за популяризиране на инициативата „Един пояс, един
път”.

Представители на Асоциацията взеха участие в панелите и дискусиите,
на които презентираха Тракия икономическа зона и частта от нея – Евро-ки-
тайската зона за икономическо развитие, също и в рамките на срещата на
върха в Рига през 2016 г. Планирано е участие и през 2017 г. в Будапеща.
Всяка година БКАБР традиционно посреща делегациите от Община
Нинбо, организатор на Международното изложение 16+1 от 8 юни в Нинбо,
след подписаното през 2014 г. споразумение в Белград на срещата на върха.
Със съдействието на ГК-Шанхай, БКАБР участва в откриването на първия
павилион на български стоки в Нинбо през юни 2015 г.

През ноември 2015 г. бе излъчен 25-минутен филм от Шендженската те-
левизия по 5 канала. Директор „Връзки с обществеността” на БКАБР Катя
Стайкова организира снимането на рекламен филм за Пловдив и Розовата
долина, гледан от милиони китайци и финансиран от китайската страна.
Два телевизионни екипа на китайската Shenzhen Media Group снимаха за
една седмица през юни знакови места, които доказват защо Пловдив е из-
бран за културна столица на Европа през 2019 г.

На 2 ноември 2015 г. по инициатива на Асоциацията президентът на
Политехническия университет в Шенджен подписа в Пловдив договори за
сътрудничество с Технически университет – София и Пловдивския универ-
ситет.

През юли 2016 г. за първи път организирахме опознавателно посещение
на 25 китайски студенти от Политехническия университет на Шенджен в
Пловдив. Техни домакини бяха Пловдивският университет и пловдивският
филиал на Технически университет – София.

За 4-та поредна година организираме визита на бизнес делегация на хай-
тех панаира в Шенджен, който се провежда всеки ноември.
През 2015 г. БКАБР бе основен партньор на ГК-Шанхай по организиране на
“Дни на българската култура” в центъра на града.

През 2016 г. БКАБР сключи меморандум за сътрудничество с Центъра
за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство
между Китай и страните от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/, създаден
към Министерството на земеделието и храните на база на подписания през
октомври 2015 г. меморандум за разбирателство между земеделските ми-
нистерства на България и Китай. На 24 ноември 2017 г. в ТИЗ съвместно се

открива първият „16+1” логистичен център и павилион за електронна тър-
говия със селскостопански и други стоки, който ще може да развива много-
странното сътрудничество и търговия между Китай и ЦИЕ, като свързва
пристанища, складове, логистични центрове в рамките на страните от
„16+1” и чрез платформите В2В, В2С, G2B2B2C.

През 2016 г. бях поканена като експерт в организацията на Първата сре-
ща на кметовете на столиците на Китай и страните от ЦИЕ и подготвих
политическата декларация от срещата, която бе приета от всички страни
участници. През 2017 г. целият екип на БКАБР взе активно участие в орга-
низацията на Третата работна среща на областните управители „16+1” и
имаше възможност да представи проекти за сътрудничество в областта
на туризма, културата, образованието, изграждането на ново производ-
ство.

Несъмнено нови възможности пред БКАБР за сътрудничество с Китай
ще се открият след изпълнението на проекта за изграждане на „16+1 Мо-
дерен селскостопански демонстрационен парк” в Аграрния университет в
Пловдив.

Асоциацията се доказа като надежден посредник между китайските и
българските институции и фирми в инициативата „Един пояс, един път”.
Нейните партньори имат достъп до висококачествени услуги, свързани с
юридическото, инвестиционно, търговско и посредническо обслужване в Ки-
тай и България, благодарение и на сключения договор с „Дехенг” – четвърта-
та по големина международна правна кантора в Китай.

Натрупаният опит през последните години в развитие на сътрудни-
чеството с Китай ми дава възможност да посоча следните препоръки към
китайското правителство за засилване на сътрудничеството в Черномор-
ския регион в рамките на Новия път на коприната:
България като страна, установила дипломатически отношения с КНР още
през 1949 г., има нужда от достойно място като стратегически партньор
на Китай на Балканите. Единствено с такъв статут страната ни може
да бъде двигател на инициативата „Един пояс, един път” сред страните
от Черноморския регион и да бъде поставена във фокуса на инвестиции от
страна на партньорски китайски фирми и на активен туристически обмен.
За да има успех инициативата в Черноморския регион, трябва да се за-
сили сътрудничеството с местни структури като Сдружението на общи-
ните в РБ, със структури на ЕС като Европейския комитет на регионите и
Европейската асоциация на историческите градове и региони, Асоциацията
на европейските гранични региони, Асамблеята на европейските региони,
Съветът на европейските общини и региони, Конференцията на перифер-
ните морски региони, както и с регионални такива, като Организацията за
черноморско икономическо сътрудничество, с цел идентифициране на общи-
те приоритети и начините за по-ефективно взаимодействие между ОЧИС и
Черноморската банка за търговия и сътрудничество, Европейската инвес-
тиционна банка, Световната банка.

Черноморското сътрудничество в рамките на инициативата „Един пояс,

един път” има много въпросите за разрешаване.
Една от най-важните пречки за активното сътрудничество е фактът,
че България все още не е член на Шенген.

Безспорно, един от най-важните въпроси е липсата на адекватна ин-
фраструктура, която да съответства на нарасналите нужди от бързи ко-
муникации – директно и бързо транспортиране на стоки, туристи и бизнес
представители по земя, въздух и море. В това отношение България много
изостава в рамките на Черноморския регион. От стартирането на първата
ж.п. карго линия от Чунцин до Европа през 2011 г., за 6 години страната ни
не е включена все още в нито една международна инфраструктурна мрежа
по Новия път на коприната, нямаме и директен самолетен полет. Затова
инициативата „Един пояс, един път”, с изграждане на нови ж.п. линии и екс-
пресно митническо третиране и документооборот, ще отвори нови възмож-
ности за България и за двустранното сътрудничество в това отношение.
Изграждането на нова директна ж.п. връзка на България с Китай и включва-
нето на България към изграждащата се експресна ж.п. линия Белград-Буда-
пеща и в другите международни коридори ще създаде нови възможности за
бизнеса – както бърз износ на китайски стоки до балканските страни, така
и бърз износ на български стоки до китайския пазар. Такава връзка вече
съществува от Китай до 15 града в 10 страни в Европа – от Иу до Испания
и до Лондон (1.2017), до Германия, като вече над 1700 влакови композиции са
пътували межди Китай и Европа. Китайският карго експрес “China Railway
Express” придобива все по-голямо значение като „China Belt and Road on rail”.
За развитие на икономическите връзки в инициативата „Един пояс, един
път” е важно като приоритет в сътрудничеството да се издигне разви-
тието на традиционните отрасли на всяка страна и да се акцентира върху
символите и бранда на местните продукти. Например за България това е
розовото масло и продуктите от роза, като в Китай тя е известна като
„страната на розата”. Икономиките на повечето страни от Черноморския
регион са с една от най-ниските себестойности за производство и пред-
ставляват един регион на биологично чисти продукти, а също така са до-
пълващи се с тази на Китай като основен потребител на тези стоки. С
повишаване на жизненото равнище в Китай и нарасналото потребление на
храни, напитки и вина, китайското правителство е заинтересовано да ус-
кори процедурите по вноса на селскостопански изделия. За съжаление тряб-
ва да признаем, че макар България да е признала КНР още през 1949 г., то
много късно – едва от 2011 г., след обявяването на инициативата „16+1”
– форматът за сътрудничество между Китай и страните от Централна и
Източна Европа, Министерството на земеделието, храните и горите на РБ
започна да подава заявления за одобряване на вноса на български селскосто-
пански продукти в Китай, която процедура отнема време по инспекция от
китайска страна на Генералната администрация за надзор на качеството,
инспекция и карантина на КНР. Това е един неизползван потенциал години
наред и създадената свързаност в инициативата „Един пояс, един път” ще
задвижи този неизползван потенциал. Към днешна дата са подадени общо

28 заявления, като само 4 от тях са одобрени и те включват износа само
на царевица, слънчоглед, риба и рибни продукти, люцерна. МЗХГ и Центърът
за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай
и страните от ЦИЕ (16+1) трябва да бъдат по-експедитивни в предаване-
то на нужната документация и оформянето на списъците с фирмите за
получаване на лиценз по износ. Включването на максимален брой български
продукти и български производители е в интерес на икономиката ни и на
потребителите в Китай с оглед консумацията на чисти биологични висо-
кокачествени продукти. Все още не е решен въпросът за вноса на свежи
плодове от България в Китай, и то на традиционни плодове с конкурентни
цени като череши, сливи, праскови. През 2017 г. пък се получи така, че бъл-
гарската маслодайна роза дамасцена не бе включена в списъка на МЗХГ за
разрешени за внос храни в КНР. Така че решаването на този въпрос е крайно
наложително. Тази ситуация поставя и китайските инвеститори в Черно-
морския регион в състояние на невъзможност да разширяват бизнеса си по
износ на селскостопански стоки от България.

Ето защо в рамките на инициативата „Един пояс, един път” би било добре
да се сключат меморандуми между страните за засилване на сътрудничест-
вото в областта на санитарните и фитосанитарните въпроси с бързо одо-
бряване на сертификати за износ на продукти от страните за Китай, което
често е взаимно изгодно за страните по Новия път на коприната.
Този сектор на сътрудничество би се развивал в тясно взаимодействие
с институтите и центровете за разработки и чрез внедряването на висо-
котехнологична техника – дронове, безпилотни трактори, механизация на
обработка и събиране на реколтата. Добра практика за развитие на Черно-
морското сътрудничество и износа на страните от региона е откриването
на павилиони на известни стоки на страните от „16+1” (вече като част от
инициативата „Един пояс, един път”), павилиони на културата с промоция
на стоките на побратимените градове, провеждане на Дни на културата
на страните по Новия път на коприната, двустранен обмен и инициативи
като тази по програма „Младите фермери между ЕС и Китай” (съвместна
за Европейския съюз и Китай) с посещение на иновативни стопанства, из-
следователски институти и университети, кооперации, както и държавни
институции с отношение към селскостопанския сектор.

Друг приоритетен въпрос за икономическото сътрудничество в ини-
циативата „Един пояс, един път” по отношение на Черноморския регион е
финансирането при внедряването на нова по-производителна техника как-
то в селското стопанство, така и във всяко едно производство. В това
отношение се разчита на съдействие за финансиране по европроекти от
ЕК, ЕИБ и от Черноморската банка за сътрудничество. В България все още
няма финансиране от Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции,
няма никакво присъствие на Bank of China, Exim Bank, ICBC, Азиатската
банка за развитие, Азиатската банка за инфраструктурно развитие, New
Development Bank и китайското Министерство на финансите.

Тук трябва да отбележим, че всички китайски инвеститори в селското

стопанство и други сектори ползват финансиране по европрограми и евро-
субсидии като регистрирани местни юридически лица в ЕС. В същото вре-
ме достъпът на български юридически лица до китайския пазар и китайско
финансиране не е еднакъв, какъвто е за китайските юридически лица в Ев-
ропа. Затова искрено се надявам инициатива като „Един пояс, един път” да
създаде в перспектива еднакъв достъп, реципрочност и взаимно еднакво
третиране на всички юридически лица в Китай.

Дигитализацията на заявленията за визи, т.е. попълването от заяви-
телите, подаването на заявленията за визи по електронен път и получава-
нето на туристически визи за 24 часа, облекченото третиране на бизнес
визите и дори въвеждането на електронни визи „По пътя на коприната”, са
изключително важни въпроси за решаване с оглед развитието на сътрудни-
чеството в Черноморския регион като нова дестинация по Пътя на копри-
ната. Единствено с такава инициатива може да се насърчи увеличаването
на туристическия поток и посещаемостта на България като допълваща
туристическа дестинация в международната рамка на сътрудничество на
инициативата „Един пояс, един път”. Този въпрос трябва да се постави за
разглеждане на следващата среща на върха ЕС-Китай и още по време на
председателството на България на Съвета на ЕС може да се постигнат
добри резултати.

Необходимо е също разширяването на образователния обмен и използва-
нето на възможностите да се получат зa една година магистърски и док-
торски степени от български университети, признати в ЕС. В Китай това
отнема поне 2-3 години.

Разширяването на културния обмен е най-трудната сфера на сътрудни-
чество поради липса на достатъчно финансиране в икономиките на страни-
те от Черноморския регион. За мен е чест, че давах препоръки за двустран-
но откриване на културни центрове, като откриването на първия Китайски
културен център 16+1 в София на 23 ноември 2017 г. е предизвикателство
към България да намери финансиране и да открие свой такъв в Пекин, който
несъмнено ще играе значителна роля за популяризиране на културните връз-
ки по Новия път на коприната.

И тук искам да отговоря на въпроса за недостига на работна ръка на
г-жа Лон Дзин, моя дългогодишна приятелка от Шанхайския институт за
международни изследвания, с която заедно организирахме първите срещи с
Дипломатическия институт и първото посещение в България на делегация
от ШИМИ, ръководена от брата на Ян Дзиечъ – проф. Ян Дзиемиен. Бълга-
рия може да посрещне инвеститори и да реши недостига на работна ръка
само с въвеждането на иновативни методи на управление /ERP systems/ и
автоматизирано роботизирано производство. Проучванията в ЕС показват,
че 79% от фирмите, въвели поне една иновация от 2011 г., имат увеличаване
на оборота с 25% към 2014 г. В Пловдив се произвеждат качествени роботи
и се изнасят за Китай, а и Китай има вече опит в това отношение с въ-
веждането на роботизирано производство в южен Китай, което е увеличило
производителността с 250% и е намалило производствения брак с 80%.

И накрая, бих искалa отново да заявя желанието на БКАБР да продължи
да работи активно за по-нататъшното развитие на отношенията по Новия
път на коприната и да бъде стратегически партньор в Черноморския реги-
он. Възползвам се от възможността да ви поканя да работим заедно, за да
увеличите видимостта на България по Пътя на коприната в Черноморския
регион. Също така искрено се надявам, че България ще бъде успешен до-
макин на председателството на ЕС през 2018 г. и на една от следващите
срещи на държавните глави във формат „16+1”, както и че ще бъде достоен
стратегически партньор по инициативата „Един пояс, един път”.

Ирина Белева: Пловдив и Българо-китайската асоциация за бизнес развитие – стратегически партньори в Черноморския регион в инициативата „Един пояс, един път”